Богомил Грозев – пътят към телевизията
Лицето на утринните новинарски излъчвания на NOVA – Богомил Грозев, си е находка, от който и ъгъл да бъде погледнат: поради напълно точната оценка на това, което е, поради позицията му на жител, поради кондицията му на актуален мъж. И сигурно наподобява като човек, който може да отбрани себе си. А с риск да бъда избрана като човек, който се впечатлява – когато има от какво, този риск си заслужава.
Мил си прозорци като възпитаник. Кога изкарването на пари ти влезе в главата?
Бил съм доста дребен, ученик… Имаше един интервал, в който съществуваше рецесия на бензина, имаше хора на опашки по бензиностанциите. Изкарвал съм за един ден една месечна заплата на възрастен човек. Няма срамна работа. Това беше лятна занимавка, в която човек може да си изкарва парите и да си купи нещо, което на него му е значимо. След лятото – учене и спорт. Човек желае да бъде самостоятелен. Така можех да си разреша нещо, което родителите са ми споделили, че е страшна нелепост. Те доста се грижеха за мен като бях дете, само че бях податлив да се изучавам.
Спомена независим… Човек на битката ли си?
Класическа или…:)? Винаги съм се борил самичък с всичко. В моето семейство няма публицисти. Първото ми обучение е инженерно, на брат ми и татко ми е същото. Обаче по този начин се стекоха събитията. Намерих си своето място. Все някой би трябвало да почне. Моите родители са ме възпитали, че нищо не става принудително. Значи очакваш след това децата ти да продължат с публицистика?
Те ще си изберат пътя сами. Ще преценяват накъде желаят да вървят. Моите родители са ме възпитали, че нищо не става принудително. Всеки човек има своята характерност и той би трябвало да я развива, както откри за добре. Много съм импровизиран и взимам спонтанни решения. И в 99,9 % от случаите те са верни.
Децата ти клонят ли към артистизма около дядо си – Антон Радичев?
Ами да. Те са се снимали в няколко кино лентата, без да са били в някакви страхотни функции. В американски продукции снимаха, даже Теодор имаше лична каравана, викаха си го, плащаха си му много добър хонорар. Сестра му взе участие в български филм на Шошо, ходеше на курсове в МОНТФИЗ. Сега към този момент, в тийнейджърските години, много бързо си сменят ползите. Аз си припомням като възпитаник първо желаех да отивам на джудо, нашите ми купиха кимоно, само че след това ми мина и започнах да отивам на барабани. Взеха ми барабани. Беше ми доста забавно, до момента в който не отидох на солфеж. Там към този момент всичко завърши, само че барабанът си стоеше доста дълго време вкъщи на разположение.
В общи линии спортът е това, което ме притегля. Дълги години се състезавах по уиндсърф. Още България прохождаше в този спорт, имаше единствено един клуб, основан в границите на къмпинг Арапя. Бяхме огромен тим. Дори едно от девойките, Ирина Константинова, стана най-хубавата българка в уиндсърфа в международен мащаб. Още демокрацията не ни беше сполетяла, нишата беше дребна. Но тренирахме всяка седмица. В интерес на истината занимавал съм се с доста водни спортове и имам голям почит от водата. Започнах да се изучавам на тенис на корт, само че другояче си спортувам волейбол, фитнес… Спортът е един успореден живот. Той дава други страсти, друга мощ, друга сила. Спортът не изисква говорене, само че малкия екран – да.
Не съм бил професионален състезател, само че съм професионален представител. Нещата не би трябвало да бъдат смесвани. Спортът е един успореден живот. Той дава други страсти, друга мощ, друга сила.
Тръгваш си от малкия екран и отиваш в другия си живот?
Да, следобяд наложително упражнявам. Спортувам четири пъти седмично, един път или два пъти играя скуош, карам колело, въпреки и все по-рядко, за жалост. Спортът ми дава сила, подвига ме и се усещам добре.
А в случай че два месеца не тренираш?
Имал съм интервали, в които не съм бил деен. Повярвай ми, не искаш да видиш фотографията от този интервал. Бях 110 кг. Зависи какво ядеш. Човек е предразположен към избрана група храни и нормално тя е най-любимата му. И в случай че се отпусне, резултатът е налице. В момента съм 86 кг и те са напълно други, поради дейното трениране. Спазвам режим. Категорично не го назовавам диета, тъй като диетата е доста неверно разбрано разбиране. Диетата е апетит, а аз не недояждам, тъй като това е ограничаване.
Т.е. вярното хранене не лимитира.
О, не, изрично. Да не приказваме, че съм имал хранителния режим, в който неделя е ден за зареждане – с пица, баница… Организмът има потребност от тази форма на стрес. Държиш го в режим и в един миг му даваш всичко. Храненето, спортът и методът на живот би трябвало да са уравновесени – по този начин ги разбирам аз нещата.
Писал си за водещи списания и вестници. Къде остана писането?
Малко е друга стилистиката. Беше ми мъчно, тъй като съм почнал в „ Дарик “ преди 17 години, а по-късно отидох в седмичния „ Банкер “. Писането там е напълно друго. То няма общо с новинарството, тъй като се вършат доста по-тежки и огромни разбори, трябваше да се изпълнят съответните страници, само че съдържателно. После се реалокирах в ежедневника „ Сега “, където трябваше да се пишат супер къси разбори. Бях приел стилистиката на дългия роман, условно казано, и трябваше да се нагодя. Списание „ Тема “ изискваше по-лайфстайл детайл, защото не се чете от строго профилирана публика. Минал съм през цялата палитра. Тогава нямаше уеб сайтове.
Мил си прозорци като възпитаник. Кога изкарването на пари ти влезе в главата?
Бил съм доста дребен, ученик… Имаше един интервал, в който съществуваше рецесия на бензина, имаше хора на опашки по бензиностанциите. Изкарвал съм за един ден една месечна заплата на възрастен човек. Няма срамна работа. Това беше лятна занимавка, в която човек може да си изкарва парите и да си купи нещо, което на него му е значимо. След лятото – учене и спорт. Човек желае да бъде самостоятелен. Така можех да си разреша нещо, което родителите са ми споделили, че е страшна нелепост. Те доста се грижеха за мен като бях дете, само че бях податлив да се изучавам.
Спомена независим… Човек на битката ли си?
Класическа или…:)? Винаги съм се борил самичък с всичко. В моето семейство няма публицисти. Първото ми обучение е инженерно, на брат ми и татко ми е същото. Обаче по този начин се стекоха събитията. Намерих си своето място. Все някой би трябвало да почне. Моите родители са ме възпитали, че нищо не става принудително. Значи очакваш след това децата ти да продължат с публицистика?
Те ще си изберат пътя сами. Ще преценяват накъде желаят да вървят. Моите родители са ме възпитали, че нищо не става принудително. Всеки човек има своята характерност и той би трябвало да я развива, както откри за добре. Много съм импровизиран и взимам спонтанни решения. И в 99,9 % от случаите те са верни.
Децата ти клонят ли към артистизма около дядо си – Антон Радичев?
Ами да. Те са се снимали в няколко кино лентата, без да са били в някакви страхотни функции. В американски продукции снимаха, даже Теодор имаше лична каравана, викаха си го, плащаха си му много добър хонорар. Сестра му взе участие в български филм на Шошо, ходеше на курсове в МОНТФИЗ. Сега към този момент, в тийнейджърските години, много бързо си сменят ползите. Аз си припомням като възпитаник първо желаех да отивам на джудо, нашите ми купиха кимоно, само че след това ми мина и започнах да отивам на барабани. Взеха ми барабани. Беше ми доста забавно, до момента в който не отидох на солфеж. Там към този момент всичко завърши, само че барабанът си стоеше доста дълго време вкъщи на разположение.
В общи линии спортът е това, което ме притегля. Дълги години се състезавах по уиндсърф. Още България прохождаше в този спорт, имаше единствено един клуб, основан в границите на къмпинг Арапя. Бяхме огромен тим. Дори едно от девойките, Ирина Константинова, стана най-хубавата българка в уиндсърфа в международен мащаб. Още демокрацията не ни беше сполетяла, нишата беше дребна. Но тренирахме всяка седмица. В интерес на истината занимавал съм се с доста водни спортове и имам голям почит от водата. Започнах да се изучавам на тенис на корт, само че другояче си спортувам волейбол, фитнес… Спортът е един успореден живот. Той дава други страсти, друга мощ, друга сила. Спортът не изисква говорене, само че малкия екран – да.
Не съм бил професионален състезател, само че съм професионален представител. Нещата не би трябвало да бъдат смесвани. Спортът е един успореден живот. Той дава други страсти, друга мощ, друга сила.
Тръгваш си от малкия екран и отиваш в другия си живот?
Да, следобяд наложително упражнявам. Спортувам четири пъти седмично, един път или два пъти играя скуош, карам колело, въпреки и все по-рядко, за жалост. Спортът ми дава сила, подвига ме и се усещам добре.
А в случай че два месеца не тренираш?
Имал съм интервали, в които не съм бил деен. Повярвай ми, не искаш да видиш фотографията от този интервал. Бях 110 кг. Зависи какво ядеш. Човек е предразположен към избрана група храни и нормално тя е най-любимата му. И в случай че се отпусне, резултатът е налице. В момента съм 86 кг и те са напълно други, поради дейното трениране. Спазвам режим. Категорично не го назовавам диета, тъй като диетата е доста неверно разбрано разбиране. Диетата е апетит, а аз не недояждам, тъй като това е ограничаване.
Т.е. вярното хранене не лимитира.
О, не, изрично. Да не приказваме, че съм имал хранителния режим, в който неделя е ден за зареждане – с пица, баница… Организмът има потребност от тази форма на стрес. Държиш го в режим и в един миг му даваш всичко. Храненето, спортът и методът на живот би трябвало да са уравновесени – по този начин ги разбирам аз нещата.
Писал си за водещи списания и вестници. Къде остана писането?
Малко е друга стилистиката. Беше ми мъчно, тъй като съм почнал в „ Дарик “ преди 17 години, а по-късно отидох в седмичния „ Банкер “. Писането там е напълно друго. То няма общо с новинарството, тъй като се вършат доста по-тежки и огромни разбори, трябваше да се изпълнят съответните страници, само че съдържателно. После се реалокирах в ежедневника „ Сега “, където трябваше да се пишат супер къси разбори. Бях приел стилистиката на дългия роман, условно казано, и трябваше да се нагодя. Списание „ Тема “ изискваше по-лайфстайл детайл, защото не се чете от строго профилирана публика. Минал съм през цялата палитра. Тогава нямаше уеб сайтове.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ